Библиотека

Директивата има за цел да подобри енергийната ефективност на сградите в Европейския съюз и да намали свързаните с тях емисии на парникови газове. Това е част от усилията на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

България трябва да транспонира изискванията на директивата в националното си законодателство до 1 януари 2025 г. Това включва приемане на нови стандарти за енергийна ефективност, разработване на програми за обновяване на съществуващите сгради и насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници в строителството.

Директивата изменя съществуващото законодателство на ЕС с цел насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Тя предвижда опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници, за да се улесни тяхното внедряване.

Директивата е ключов законодателен акт, насочен към повишаване на енергийната ефективност в Европейския съюз. Тя преработва и актуализира предишната Директива 2012/27/ЕС, като въвежда нови цели и мерки за постигане на по-ефективно използване на енергията. С нея се въвежда принципът "енергийната ефективност на първо място", изискващ енергийната ефективност да бъде приоритет при вземането на решения в енергийния и неенергийния сектор.

Регламентът създава Социален фонд за климата (СФК) с цел подпомагане на уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт в прехода към по-устойчива енергийна система. Държавите членки трябва да разработят социални планове за климата, които да определят конкретни мерки и инвестиции, съобразени с националните особености и нужди.

Регламентът , известен като Европейски закон за климата, установява правно обвързваща рамка за постигане на климатична неутралност в Европейския съюз до 2050 г.

Цел за 2050 г.: Постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в рамките на ЕС до 2050 г., като се гарантира, че поглъщанията на емисии компенсират емисиите.

Междинна цел за 2030 г.: Намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

Регламентът създава Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основен инструмент на Европейския съюз за справяне с икономическите и социалните последици от пандемията COVID-19.

С Директивата Държавите членки се ангажират да постигнат колективно намаление на енергийното потребление с поне 32,5% до 2030 г. в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия за 2030 г., направени през 2007 г.

Директивата, известна като Директива за възобновяемата енергия II (RED II), установява обща рамка за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в Европейския съюз. Директивата укрепва правата на потребителите, като им позволява да произвеждат, съхраняват и продават собствена възобновяема енергия, както индивидуално, така и чрез енергийни общности.

Регламентът, чрез схемата, известна като "интелигентен индикатор за готовност" (Smart Readiness Indicator - SRI), има за цел да оцени способността на сградите да адаптират своите операции в отговор на нуждите на обитателите и мрежата, както и да подобрят енергийната си ефективност и цялостната си работа.

Директивата изменя две ключови директиви в областта на енергийната ефективност: 1) Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите; 2) Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.

Държавите членки са задължени да разработят дългосрочни стратегии за саниране на националния сграден фонд, с цел постигане на висока енергийна ефективност и декарбонизация до 2050 г.

Регламентът се прилага за свързани с енергопотреблението продукти, които имат значително въздействие върху потреблението на енергия и други ресурси по време на употреба.

Енергийни етикети: Въвежда се стандартизирана скала за енергийна ефективност от A до G, като се премахват класовете с "+" (например A+, A++), за да се улесни разбирането от страна на потребителите.