Библиотека
-
Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) (OВ L, 2024/1275, 8.5.2024, p. 1-68)
Директивата има за цел да подобри енергийната ефективност на сградите в Европейския съюз и да намали свързаните с тях емисии на парникови газове. Това е част от усилията на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.
България трябва да транспонира изискванията на директивата в националното си законодателство до 1 януари 2025 г. Това включва приемане на нови стандарти за енергийна ефективност, разработване на програми за обновяване на съществуващите сгради и насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници в строителството.
-
Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета. (ОВ, L, 2023/2413, 31.10.2023)
Директивата изменя съществуващото законодателство на ЕС с цел насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Тя предвижда опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти, свързани с възобновяеми енергийни източници, за да се улесни тяхното внедряване.
-
Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) (OJ L 231 от 20.09.2023 г.)
Директивата е ключов законодателен акт, насочен към повишаване на енергийната ефективност в Европейския съюз. Тя преработва и актуализира предишната Директива 2012/27/ЕС, като въвежда нови цели и мерки за постигане на по-ефективно използване на енергията. С нея се въвежда принципът "енергийната ефективност на първо място", изискващ енергийната ефективност да бъде приоритет при вземането на решения в енергийния и неенергийния сектор.
-
Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060. (ОВ, L 130/1 от 16.5.2023)
Регламентът създава Социален фонд за климата (СФК) с цел подпомагане на уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт в прехода към по-устойчива енергийна система. Държавите членки трябва да разработят социални планове за климата, които да определят конкретни мерки и инвестиции, съобразени с националните особености и нужди.
-
Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ, L 243/1 от 9.7.2021)
Регламентът , известен като Европейски закон за климата, установява правно обвързваща рамка за постигане на климатична неутралност в Европейския съюз до 2050 г.
Цел за 2050 г.: Постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в рамките на ЕС до 2050 г., като се гарантира, че поглъщанията на емисии компенсират емисиите.
Междинна цел за 2030 г.: Намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
-
Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост. (ОВ, L 57/17 от 18.2.2021)
Регламентът създава Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основен инструмент на Европейския съюз за справяне с икономическите и социалните последици от пандемията COVID-19.
-
Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (текст от значение за ЕИП) (ОВ на ЕС, L 328/210 от 21.12.2018)
С Директивата Държавите членки се ангажират да постигнат колективно намаление на енергийното потребление с поне 32,5% до 2030 г. в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия за 2030 г., направени през 2007 г.
-
Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст) (текст от значение за ЕИП) (ОВ на ЕС, L 328/82 от 21.12.2018)
Директивата, известна като Директива за възобновяемата енергия II (RED II), установява обща рамка за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници в Европейския съюз. Директивата укрепва правата на потребителите, като им позволява да произвеждат, съхраняват и продават собствена възобновяема енергия, както индивидуално, така и чрез енергийни общности.
-
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2156 на Комисията от 14 октомври 2020 година за подробно посочване на техническите условия за ефективното прилагане на незадължителна обща схема на Съюза за оценяване на подготвеността на сградите за интелигентно управление. (ОВ, L 431, 21.12.2020 г., с. 25–29)
Регламентът, чрез схемата, известна като "интелигентен индикатор за готовност" (Smart Readiness Indicator - SRI), има за цел да оцени способността на сградите да адаптират своите операции в отговор на нуждите на обитателите и мрежата, както и да подобрят енергийната си ефективност и цялостната си работа.
-
Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. (ОВ на ЕС L 156/75, 19.6.2018)
Директивата изменя две ключови директиви в областта на енергийната ефективност: 1) Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите; 2) Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.
Държавите членки са задължени да разработят дългосрочни стратегии за саниране на националния сграден фонд, с цел постигане на висока енергийна ефективност и декарбонизация до 2050 г.
-
Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. установява нормативна рамка за енергийно етикетиране на свързани с енергопотреблението продукти, като отменя предишната Директива 2010/30/ЕС.
Регламентът се прилага за свързани с енергопотреблението продукти, които имат значително въздействие върху потреблението на енергия и други ресурси по време на употреба.
Енергийни етикети: Въвежда се стандартизирана скала за енергийна ефективност от A до G, като се премахват класовете с "+" (например A+, A++), за да се улесни разбирането от страна на потребителите.