Осем организации, заявили интерес да приложат и адаптират модела на Центровете за комплексно обслужване (ЦКО), се включиха в специализирано обучение на 13 и 14 август в Казанлък. Обучението поставя началото на следващия етап от SHEERenov+ : пренасянето на натрупания практически опит към нови организации и местни условия и постепенното разширяване на мрежата от ЦКО в България.
Контекстът, в който това се случва, се променя бързо. Досегашният модел на сградно обновяване в България разчиташе в голяма степен на 100% публично финансиране и процес, организиран и управляван от публичните институции. Новите цели за обновяване и необходимият мащаб на инвестициите обаче предполагат все по-широко комбиниране на публична подкрепа, собствено участие и финансови инструменти. С това се променя и ролята на собствениците – от основно ползватели на резултата към активни участници във вземането на решения за техническия обхват, финансирането, избора на изпълнители и качеството на инвестицията.
Тази промяна носи повече възможности, но изисква и по-комплексно познаване на процесите. Повечето собственици не разполагат с необходимите технически, финансови и управленски компетентности, за да организират самостоятелно един проект за цялостно обновяване и именно тук е ролята на Центровете за комплексно обслужване – да осигурят подкрепа по пътя от първоначалния интерес и общото решение до техническата подготовка, финансирането и реализацията.
Един модел, различни местни решения
В обучението се включиха представители на осем организации – общини, енергийни одитори и технически експерти, професионални домоуправители и други участници в процеса на сградно обновяване.
Тези осем потенциални репликатора са резултат от целенасочената работа за разширяване на мрежата, извършена от сега действащите центрове -БАКК, Енерджи Сейвинг и Община Габрово. Привличането и подготовката на нови организации, които да възприемат модела, е заложено в самата логика на SHEERenov+: проектът предвижда трансфер на знания и практически опит към бъдещи репликатори и разширяване на мрежата с поне шест допълнителни ЦКО.
В провеждането на обучението активно се включиха екипите на БАКК, ЕВН Топлофикация, Община Габрово и ЕнЕфект, които споделиха опита от разработването и тестването на различни модели на ЦКО в рамките на проекта.
Целта на обучението обаче не беше един готов модел просто да бъде копиран на различни места. Местните условия, нуждите на собствениците и профилът на операторите са различни – и работещите решения също могат да бъдат различни. Затова програмата постави акцент върху това какви услуги са необходими, кой може да ги предоставя, как се изгражда мрежа от партньори и как ЦКО може да работи устойчиво във времето.
От „Има ли програма?“ към „Как можем да обновим сградата си?“
Още в началото на обучението попитахме участниците с какво свързват един Център за комплексно обслужване. Сред най-честите отговори бяха „помощ“ и „координация“, наред с информация, финансиране и комплексна услуга. И точно тези думи добре описват съществената разлика между ЦКО и обикновена информационна точка. Практиката на SHEERenov+ показва, че информационните кампании сами по себе си не са достатъчни: собствениците търсят персонализирана помощ и подкрепа при вземането на решения, а общините остават ключов партньор за достигане до местните общности.
ЦКО може да изпълни именно тази посредническа и координационна роля – да работи със собствениците, да подпомага постигането на общо решение и да свързва техните нужди с подходящата техническа експертиза, финансови институции и изпълнители. При по-високо собствено участие тази роля става още по-важна: ЦКО може да подпомага бюджетирането и разпределението на разходите, избора и възлагането на дейности и взаимодействието между сдружението на собствениците, общината, финансовите институции и останалите участници.
Това позволява да се промени и един от най-често задаваните въпроси за обновяването. Вместо „Кога ще има следваща 100% грантова програма?“, собствениците постепенно могат да започнат да питат „Какво е подходящото решение за нашата сграда и как можем да го реализираме?“
Възможностите също стават по-разнообразни. Със стартирането на същинската дейност на Националния декарбонизационен фонд и интервенциите по линия на Социалния климатичен план се очаква да навлязат по-гъвкави модели за финансиране, съчетаващи грантов ресурс, собствено участие, кредитиране и целева помощ за уязвими собственици – според спецификите на конкретната сграда и възможностите на нейните собственици. Дори обновяването „стъпка по стъпка“ или прилагане на единични мерки може да даде възможност сградите да не чакат бъдещ 100% грант, а да планират последователни инвестиции съобразени с техните нужди и разполагаем ресурс като част от цялостен път към обновяване.
Именно затова разширяването на мрежата от работещи Центрове за комплексно обслужване е много повече от репликация на проектен модел. То е част от прехода към по-устойчив пазар за сградно обновяване, в който собствениците имат повече възможности, но и достъп до професионална подкрепа, за да могат реално да се възползват от тях.
